banoff

когато пушиш, гледаш, смееш се, когато се диктуват строфи в главата ти, когато сменяш зеленото със синьо, когато мечтаеш за далечни улици и плажове, когато си ядосана, когато си сърдита, крива, когато те заговарят непознати, когато гледаш изпод вежди, когато ти се пътува, когато ти се прегръща, когато мислиш, гледаш, маеш се, чудиш, сядаш на земята и допиваш бутилката с вино, когато си сама, когато си сред хиляди, когато си по нощница, когато си с грим, когато е къдрава косата ти или пък вдигната на кок, когато си учудена, когато уморена, когато те има, когато те няма, когато си ти, единствено и само, в целия свят, неповторимо и проглеждащо, силно, нежно, тягостно или джазово... когато... тогава съм и аз.

to DO, or not to DO?

Аз съм красива, напълно естествена с гърди, побиращи се в мъжка шепа,
красив е и пищният ми задник, добре сложен е, обича да танцува.
Аз съм красива, пуша цигари с удоволствие, наливам се със бира
и черният ми хумор е красив, почитам го и му се кланя, обувам се със кецове и пазарувам в ZARA...
Красива съм и търся себе си през ден, забравям малко и помня незначителни неща.
Аз съм красива и в гадното си настроение и в претъпкания рейс, красива е и младостта ми,
а истеричният ми смях е по-красив от всяка злоба, от всеки облак прах.
Красива съм полегнала в леглото с опънати по диагонал крака, а всяка лудост в мен е повече красива от смирените, от навелите глава
и вглъбена в празни каузи и рошава и със сресана коса, наистина красива съм такава, повтаряше си моята душа.

D.B.

Зимата на нашето недоволство.